25godini_APPROVED_EN-780×454

25 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Инициативата на Софийска платформа "25 години Свободна България", отбелязваща годишнината от падането на Берлинската стена, се проведе под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев. Каталога на инициативата, съдържащ всички събития, свързани с проекта, и колекция с есета от утвърдени историци, писатели, изследователи и общественици може да изтеглите тук. По-долу ще намерите списък на събитията, които бяха част от проекта.

Преди 25 години, през ноември 1989 г. Берлинската стена се срина за една нощ. В рамките на по-малко от година се срутиха и комунистическите режими в Централна и Източна Европа и всички погледнахме с надежда и ентусиазъм към обединена Европа, част от която винаги сме се чувствали – както културно, така и исторически.

Годишнините са дълбоко свързани с културата на спомнянето. И докато в други части на Европа през 2014 обществения дебат е доминиран от отбелязването на сто годишнината от т.нар. „Голямата война“ (Първата световна война), за нас, източноевропейците, падането на Берлинската стена е добър повод за равносметка – преди 25 години рухна режим, наложил нехуманни политически стандарти, довел до социална и икономическа катастрофа на цели региони. Какво се обърка и какво се получи добре през годините на преход от тоталитарен режим към плурализъм и демокрация?

Имахме привилегията да поканим в този разговор за близкото минало ключови фигури, участвали в събитията от 1989 г. и преди това - въпреки, че има много лични истории, трябва да подредим поредица от безспорни факти, ключови събития. Ако не осмислим близката история, поемаме риск да мистифицираме миналото и да изгубим ценностните си ориентири в настоящето и бъдещето.

Амбицията на тази инициатива и съпровождащите я подинициативи е с отбелязването на 25-та годишнина от края на комунизма да се направи още една крачка към възстановяването на доверието в българското общество, което рядко е било толкова поляризирано, а политическият дебат толкова лишен от база за национално съгласие по ключови въпроси. Разграничаването на демократичните ценности и принципи от реалностите на антихуманния комунистически режим е от фундаментално значение за всички нас, независимо дали гледаме към миналото или в бъдещето, къде стоим в политическия спектър, какъв е социалният ни статус, какви са доходите ни и начинът ни на живот.

ПАМЕТ И КУЛТУРА

Инициативата "25 години Свободна България" бе открита с публична прожекция на филма “Животът на другите”. Филмът бе показан на 13 септември 2014 в Пловдив и на 20 септември 2014 в Пловдив.

The Lives of Others 4

Културните събития включваха също и "Документална програма" съвместно с кино Одеон и Българския национален филмов архив. Програмата бе допълнена от безплатни прожекции на 7 български документални филма, свързани с прехода.

poster-odeon Odeon screening

Безплатни прожекции съвместно със следните културни институции в София: Полския институт, Унгарския културен институт и Чешкия център. Програмата включваше общо 11 български и чуждестранни продукции.

Cvetat na hameleonaobcan-havelStender  80_miliona_sofiaplatform Walesa_50x70 city-of-dreams

В ирамките на зложбата “1989: Преди и сега” бяха показани наградените плакати в конкурса, организиран съвместно с Националната Художествена Академия на тема "25 години Свободна България". Изложбата на открито на т. нар. "Мост на влюбените" в София бе открита на 18 октомври и продължи в Русе, Бургас, Пловдив и Смолян.

1531973_289254861264488_3712194719302088814_o10703583_289060947950546_5375469135547617870_n

“Breaks in the wall – портрети на затворници от Белене”

Изложбата показа портрети на интернирани в Белене, рисувани в периода 1948-1953 от Петър Байчев, също интерниран по това време. Откриването се проведе в Националната художествена галерия на символичната дата 10 ноември, приета за начало на демократичния преход в България.

1412341_300490340140940_4715976661238326398_o10549250_300631543460153_463996883596805780_o10608475_300631786793462_6369133299321462067_o

Десталинизация – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)

Изложбата бе осъществена като съвместна инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция архиви. Периодът на десталинизация е драматична част от историята на страните от Източния блок, по време на която за първи път узрява надеждата за пробив в съветския модел, случват се първите протестни актове срещу комунистическите режими и първото пропукване на Желязната завеса. Изложбата проследи вътрешнополитическите и международни аспекти на десталинизацията в България и останалите страни от Централна и Източна Европа и разкри исторически документи, допреди непоказвани пред широката общественост.
9e02f79f72eca3ca589ae757d97a7173_XL

Падането на комунистическия режим възстанови свободата и правото на избор. Да слушаш Бийтълс вече не беше забранено, а митинг-концертите на 90-те се превърнаха в символ на промяната. Свободата да твориш без цензура и страх преобрази българската сцена.
"Концертът на свободата" като най-мащабно събитие от инициативата се проведе на 1 ноември на емблематичния площад пред Храм-паметника "Александър Невски". Сред изпълнителите бяха Космическите гласове на България, Владо Радулов и Венци Благоев, CRUSH, дуо ВалДи, Ваня Костова и Боян Михайлов, Милена, Революция Z, Васко Кръпката и Подуене Блус Бенд.

10749930_293644054158902_2947519024978378090_o 1908469_296561393867168_8424603638378458934_n

ОБРАЗОВАНИЕ В ПРЕХОД

Образователната част от инициативата "25 години Свободна България" имаше за цел да обърне внимание върху дефицита на знание сред младите хора и да ги въвлече в дискусията за близкото минало. Екип от утвърдени историци проведе открити уроци в цялата страна и обсъди както със студенти, така и с преподаватели различни исторически въпроси, важни за тях. Уроците обхванаха широк кръг от теми, свързани с комунистическия период и с 25-те години преход в България. В рамките на три месеца посетихме повече от 30 населени места, провеждайки лекции в различни интерактивни формати и с разнообразни участници.

10262115_285977808258860_8439090326019018056_n

10440965_285972854926022_242547880816703783_n 1376575_290754424447865_3371157120631049975_n

ИСТОРИЯ

Днес, 25 години след разпадането на комунистическите режими в Източна Европа, сложният процес на демократичен преход в България постепенно започва да става предмет на изследвания в редица дисциплини като история, политология, социология, антропология и икономика. Конкретната дефиниция на понятието и периодизацията на прехода остават все още неясни и продължават да представляват изследователски интерес. Българският случай обаче не може да бъде разглеждан в изолация - той е част от причинно-следствената верига, започваща с Перестройката на Горбачов и състоянието на международните отношения в края на Студената война. В този контекст организирахме международна изследователска конференция в Софийски унивеситет "Св. Климент Охридски" на 13-14 декември 2014.

Като част от кампанията „25 години Свободна България” на на площад „Журналист” в София бе открит паметник на писателя и политически емигрант Георги Марков. Трима български президенти присъстваха на официалната церемония – Жельо Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев.
Георги Марков решава да напусне родината си, след като е наложена цензура върху пиесата му „Аз бях той” и премиерата й е спряна без предупреждение. Впоследствие се установява в Лондон, сътрудничи на Би Би Си, „Дойче веле” и „Свободна Европа”.
От 1975 до 1978 година Марков работи над своите „Задочни репортажи”, които разкриват живота в социалистическа България в пълните му краски. Те се излъчват като радиоразкази всяка седмица по Радио „Свободна Европа”. Критиките са отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков. Мнозина вярват, че именно това става причина за убийството на Георги Марков. На 7 септември, рождения ден на Тодор Живков, срещу писателя-дисидент е извършено покушение на моста Ватерло. Чрез убождане с чадър в тялото му е вкарано метално топче, пълно с отровата рицин. Георги Марков умира на 11 септември.

Georgi Marov Monument

23-ма български дисиденти и репресирани от комунистическия режим бяха наградени с ордени за граждански заслуги първа степен от Президента Росен Плевнелиев. Носителите на държавните награди са се противопоставяли на репресивните методи и нарушаването на гражданските права по време на тоталитаризма.

Наградени бяха: Алфред Фосколо, Сабри Искендеров, Тодор Цанев, Георги Саръиванов, Петър Манолов, Зейнеп Келеш, Благой Топузлиев (1946-2010), Васил Узунов (1947-1994), Стефан Валков (1925 – 2012), Георги Заркин (1940-1977), отец Димитър Амбарев (1944- 2014), Димитър Влайчев (1942-1972), Едуард Генов (1946-2009), Костадин Събев (1930-2014), проф. Йордан Тодоров (1920-1996), Румяна Узунова (1936-1995), Нури Адали (1922-2004).

Order awarding

МЕЖДУНАРОДНИ СЪБИТИЯ

Двудневната международната конференция под надслов „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето“ се проведе в София и провокира дискусии върху периода на прехода и водените до сега политики в раз, или „Какво успяхме да свършим за 25 години?”. На събитието присъстваха политици, общественици, историци, анализатори, журналисти, ключови фигури на прехода от България и Източна Европа, чуждестранни лектори. В рамките на международната конференция бяха отбелязани 85 години от рождението на писателя Георги Марков, беше открит негов паметник на площад „Журналист“ в гр. София.

Събитието бе осъществено съвместно с Европейския съвет за външна политика и с подкрепата на фондация "Конрад Аденауер", фондация "Ханс Сайдел" и фондация "Фридрих Еберт". Програма на конференцията можете да намерите тук.

International conference “Dealing with the Past while Looking to the Future”: day one and day two

1655862_300035613519746_3321492829802042214_n

10644424_301711460018828_2673984402936052813_o10714167_301719350018039_8470610011135161321_o

Как едно пиано минава граничната бразда през 1989г. по времето на кулминацията на т.нар. „Възродителен процес“? Ергин Чавушоглу е учил изкуство в Художествената гимназия в София, а после в Турция. Днес живее и преподава в Лондон. Изложбите му са едно от най-интересните явления на европейската съвременна арт-сцена.

Инсталацията Liminal Crossing e на практика reenactment на пренасянето на едно пиано през граничната бразда между България и Турция по време на кулминацията на Възродителния процес през лятото на 1989г. Инсталацията на Ергин, направена 20 години по-късно на същото място – граничен пунк Капитан Андреево през 2009г. – предлага принципно нов прочит на събитията през фокуса на съвременното изкуство. Като един от най-интересните представители на европейската културна сцена днес, и заради биография си и нейните български измерения Ергин Чавушоглу може да помогне за преосмисляне на някои от най-спорните моменти в историята на предишния режим. Той е космополитен автор, значим и за регионалната Балканска сцена, и за съвременна България и Турция точно като артист, който е в състояние на постоянна интерпретация на геополитическите клишета.

Десетият поред фестивал на българския филм в Ню Йорк - So(fia) Independent - New York бе открит на 19 ноември 2014 в Манхатън. Фестивалът бе посветен на 25-тата годишнина от падането на Берлинската стена и последвалите демократични промени в Източна Европа и България. So Independent Film Festival - New York бе организиран от фондация Bulgarian Culture Abroad, Български национален филмов център и Министерство на външните работи с подкрепата на Bulgaria - America Cultural Exchange. В рамките на изданието в Ню Йорк се проведе дискусия на тема “25 години свободна България през погледа на Българското кино - развитие и публики”, в която участваха изтъкнати американски и български кинематографи, живеещи в Америка, с поглед върху българското кино на прехода. Те коментираха впечатления от над двестате български игрални и документални филма, показани в изминалите години на фестивала на българското кино в Ню Йорк.

В МЕДИИТЕ

През юли 2014 г. Българската национална телевизия като основен медиен партньор на инициативата "25 години Свободна България" отново стартира своето Пътуващо лятно кино. Прожекциите из цялата страна показаха филми, създадени в годините на българския преход с подкрепата на БНТ. Заглавията от програмата "25 години Свободна България" включваха "Дзифт", "Кецове", Аве", "ТИЛТ", "Мила от Марс", "Подслон" и "Маймуни през зимата". В рамките на два месеца Пътуващото лятно кино достигна до приблизително 10 000-12 000 зрители от цялата страна. През октомври-декември в национален ефир бе излъчвано официалното видео на кампанията "25 години Свободна България", както и пълен запис от "Концерта на свободата".

ПУБЛИЧНИ ДЕБАТИ

Официално представяне на книгата на д-р Желю Желев „Митове и легенди за българския преход“ в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Събитието беше организира от издателство „СИЕЛА“. Въведение в представянето и модерация на дискусията направи писателят Димитър Бочев.

„Митове и легенди за българския преход“ на доктор Желю Желев си поставя за цел една не много скромна задача – чрез дешифрирането на лъжите, илюзиите и заблудите да помогне за разкриването на големите истини за българския преход.

Уповавайки се на огромен документален ресурс и лични впечатления, доктор Желю Желев рисува истинското лице на България като страна, която е стъпила на пътя към промяната и от нашето общество зависи дали ще продължи по него или ще се изгуби в морето от митове и лъжи.

Пет публични дискусии, подготвени въз основа на актуалните резултати от представително социологическо проучване, бяха проведени през септември и октомври в пет университетски града (Благоевград, Бургас, Велико Търново, Пловдив и Русе) с подкрепата на местни партньори и на фондация "Фридрих Науман".

Някои от най-интересните лектори и участници в дискусиите бяха поканени за участие в Международната конференция в рамките на инициативата „25 години свободна България“, която се състоя в София на 11 и 12 ноември 2014г.

НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ

Национално представително проучване на общественото мнение за равносметката от 25 години демократични промени бе проведено сред 1 200 български граждани над 16 годишна възраст чрез пряко стандартизирано интервю по домовете. Използвана бе стратифицирана по тип населено място извадка с квота по основните социално-демографски признаци – пол, възраст, образование.

Екипът на проучването споделя виждането, че равносметката както за комунистическия режим, така и за прехода, не се свежда до и не се изчерпва с колективните спомени и нагласи в един определен отрязък от време. Тя може да бъде постигана само в цялостния анализ на архивните документи, конституционната и правна рамка, законодателството, икономическия модел, културните пластове, медиите и пр. през целия този период – анализ, който тепърва предстои да бъде направен. Настоящото проучване не казва „истината” за прехода, а откроява поредица от бели петна, диаметрално противоположни във времето нагласи и прочити на най-новата ни история, които търсят своето обяснение и повдигат тревожни въпроси.

Подробния анализ на резултатите от проучването може да прочетете тук.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ

Председател: Желю Желев (1935-2015) – президент на Република България (1990 – 1997)
Роден е на 3 март 1935 г. в село Веселиново, област Шумен. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията “Култура и личност” в Института по култура. През 1965 г. е изключен от БКП като антимарксист. През 1982 г. е публикувана книгата “Фашизмът”, която е забранена, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Той е съосновател и първи председател на Съюза на демократичните сили. Избран е от Народното събрание, след оставката на Петър Младенов, за председател (президент) на Републиката. Заема тази длъжност до избирането му за президент на Република България през 1992 г. През 2001 г. става председател на Балканския политически клуб.

Съпредседател: Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България (1997 – 2002)
Роден на 26 януари 1934 г. в с. Главан, Старозагорско. Бил е два пъти в лагер в Белене. Народен представител е в 7-то Велико народно събрание. От 1992 г. е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС “Н. Петков”. Вицепрезидент е на Република България от 1997 до 2002 г.

Заместник-председател : Румяна Коларова, министър на образованието, младежта и науката (2014).

секретар на президента на Република България, министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на Георги Близнашки. Директор е на магистърската програма “Европейска интеграция”, катедра “Европеистика” в СУ. Доцент е по сравнителна политология и води курсове по различни специалности в университета. От 2011 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за изследвания и политики за жените, а от 2010 г. е член на Съвета на Media and Democracy in Central and Eastern Europe.


Анастасия Мозер е български политик, дъщеря на Г.М. Димитров, главен секретар на БЗНС от 1992 до 1997 и народен представител в 37, 38, 39 и 40 Народно събрание. Родена е на 30 юни 1937 г. в София. Доктор е на филологическите науки на университета “Джордж Вашингтон”. Била е сътрудник в Световната банка и административен сътрудник в Центъра за старогръцки проучвания, Вашингтон. Била е и редактор, говорител и автор в “Гласът на Америка”.

Председател на Народното събрание от 1995 до 1997, политик, дипломат и академик. Роден е на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. Професор е по Числени методи в СУ “Св. Климент Охридски” и е автор на над 200 научни публикации, 7 монографии и над 30 учебника. Председател е на БАН в периода 1988-1991 г. Кандидатира се за президент на изборите през 1992 г. Посланик е в Япония в периода 2004-2009 г.

Директор на програма „Европа и съседи“ в българския офис на ЕСВП от 2013 г. Говорител на Министерство на външните работи (2010-2013). Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато (www.balkan-commission.org); наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България” от неговото създаване през април 2005 г. Работила е и като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България.

Български поет, писател, журналист, политик, активист на Екогласност и преподавател в Американския университет в Благоевград. Преди 1989 г. е редактор в издателство “Народна култура” и издава нелегално отпечатваното в онзи период списание “Глас”. Автор е на 14 стихосбирки и 4 романа, издадени в България, както и на 5 стихосбирки, издадени в САЩ. От 1991 до 1994 г. е заместник-главен редактор на “Литературен вестник”. Преподава литература и писане в University of Maryland, Montgomery College, George Washington University, American University (Вашингтон) и в Американския университет в Благоевград.

Телевизионен журналист и настоящ генерален директор и председател на управителния съвет на Българската национална телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Започва работа в БНТ през 1991 г. Специализира в BBC и работи като кореспондент на CNN. Започва да води “По света и у нас” през 1994 г. Тя е 21-вият генерален директор на БНТ. Преизбрана е на поста през 2013 г.

Професор по конституционно право, бивш политик от БСП, ръководил организацията на партията в София в началото на 1990-те години. Понастоящем безпартиен. Роден е на 4 октомври 1956 г. в Скравена. Има специализации във Великобритания и Русия. Преподава в Юридическия факултет на СУ, както и в други висши училища. Автор е на книги, научни студии и статии. Бил е член на Висшия съвет на БСП и наблюдател, а по-късно и депутат, в Европейския парламент.

Български експерт по медии и журналистика, понастоящем член от парламентарната квота и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Роден е на 26 април 1958 г, в София. Бил е заместник-главен редактор на в. “Култура” и главен редактор на списанията “Егоист” и “Пет звезди”. Бил е ръководител на катедрата “Печат и книгоиздание” във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ. От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член. Председател е на журито на наградата “Хеликон” за съвременна българска проза и на журито на фестивала “Осмата муза”. Член е на журито на наградата “Вик” и много други.

Български политик от БСП. Роден е на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. От 1974 г. работи в Министерство на външната търговия. През 1989 г. става първи заместник-министър. Бил е заместник-председател на БСП (1990-1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов, бивш председател на НС. Понастоящем кандидат за евродепутат на БСП.

Осъден на смърт от комунистическия режим през 1954 г. за саботаж на властта. Получава наказанието по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Прекарва в килиите на Централния софийски затвор 7 месеца в верига на рамо като смъртник. След това е помилван, като смъртната му присъда е заменена с 20 години затвор. Девет от тях изкарва в затвора. Бяга от България през 1972 г. Живее 24 години в Западна Германия. След това се завръща в България.

Правозащитник, член на УС на ПК Екогласност, участва в Кръглата маса от страна на СДС. Роден е в София. Завършил е Софийския университет, където е защитил и докторат. Определя се като самоук социолог и политолог. От 1990 г. работи в неправителствени организации. Изследователските му области са политика, медии, изследвания на социални, културни и политически тенденции, външна политика. Програмен директор в Центъра за либерални стратегии.

Преподавател в катедра „История и цивилизация“ на Американския университет в България – Благоевград. Издала е трудове за българската история, включително за комунистически период. Инициатор на движение за изучаване на комунизма в учебния материал по история в средното образование. Интересите и включват България през периода след Освобождението до Първата световна война, историята на българската интелигенция между двете световни войни, Студената война в контекста на България и Балканите, прехода след 1989 г. и др. През 2013 г. изнася лекции и презентации в Библиотеката на Конгреса в САЩ, българското посолство във Вашингтон, университетите Харвард, Колумбия и Принстън.

Председател на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Роден е на 11 ноември 1959 г. От 2005 до 2007 г. е депутат от ПГ на Коалиция за България от осми избирателен район гр. Добрич.

Поет, общественик и политик. Роден е на 27 декември 1953 г. Бил е научен сътрудник в Института за литература. Преподавал е нова българска литература в СУ и води лекции в ПУ. Бил е редактор на “Мост” и “Литературен вестник”. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-мото Велико Народно събрание и в 36-тото и 37 Обикновено Народно събрание. От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2010 г. става преподавател в НБУ.

Философ, културолог, изкуствовед и филмов критик и университетски преподавател. Роден е на 5 август 1940 г. в София. Преподава “Анализ на филма” във ВИТИЗ от 1980 до 1984 г. През 1982 г. става доктор на философските науки. Преподава в СУ и като гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж. Съучредител с други европейски интелектуалци и политици през 1999 г. на Musee de l’Europe. Член на Сената на European Cultural Parliament. Член на работна група към Съвета на Европа (Страсбург) по проекта „Link Diversity“. През 2005 г. основава Института за изследване на близкото минало.

Юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи. Роден е на 18 януари 1933 г. в София. От 1956 до 1958 г. е секретар на Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата. Член е на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България. Бил е юридически съветник на президента Желев. Назначен е за министър на Вътрешните работи в правителството на Филип Димитров. Народен представител е в 37-то, 38-то и 39-то Народно Събрание. Председател е на 38-то народно събрание.

Кмет на Столичната община от 2009 г., с което става първата жена на този пост. Родена е на 23 ноември 1962 г. в Самоков. Работила е като учител и директор в 73-то СОУ “Владислав Граматик” в София. През 2005 г. става заместник-кмет на София. През 2009 става министър на образованието, младежта и науката. Печели изборите за кмет на София през 2009 и през 2011 г.

Главен редактор на вестник „Култура“. Участник в „Клуба за подкрепа на гласността и демокрацията“, както и на закуската с тогавашния френски президент Франсоа Митеран. Родена е на 18 октомври 1947 г. в София. От 1975 г. работи във в. “Култура”. От 1990 г. е негов главен редактор.

Икономист, университетски преподавател. Има огромна заслуга за стимулирането на пазарните реформи в страната. Членува в Българската макроикономическа асоциация. Бил е народен представител в Народен представител в 7-мото Велико Народно събрание, съосновател и директор на Института за пазарна икономика, активен дисидент – член на Екогласност.

Председател на Съюза на репресираните от комунизма “Памет”. От фамилия на репресирани от комунистическата власт, както и лично репресирана. Това предопределя невъзможността за научна кариера. Филолог по образование. Работи в системата на образованието последователно от учител до директор на дирекция в Министерството на образованието и науката. В момента e съветник на служебния министър на образованието.

Директор на БТА. Работил е във в. “Народна младеж”, в сп. “Български вой” и във военната редакция на БНР. От 1992 г. е бил пресдиректор на Атлантическия клуб. Автор е на над 1000 радиопредавания и публикации в пресата, посветени на евроатлантическата интеграция на България. Взима участие в спасяването на българските медици в Либия, световните срещи на българските медии зад граница, посещението на папа Йоан Павел Втори в България, първата визита на американски президент у нас.

Български историк и преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ „Климент Охридски“. Роден е на 25 октомври 1971 г. в София. Последователно е асистент, главен асистент и доцент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на СУ. Ръководител е на катедрата. Гост преподавател е в ПУ. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Заарбрюкен, Белград и др.

Български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци. Роден е на 17 юли 1942 г. в София. Редактор е във вестник “Литературен фронт” и списание “Родна реч”. Работил е в отдел “Литературно наследство” на издателство “Български писател”. От 1999 до 2010 г. е ръководител на департамент “Нова българистика” в НБУ. От 2010 г. е почетен професор в НБУ. През 2005 г. е гост преподавател в Университета на Санкт Петербург. Председател е на Сдружението на българските писатели. Народен представител е в Седмото велико и 36-то Народно събрание.

Български политолог, доктор на социологическите науки. Роден е на 2 декември 1958 г. във Варна. Преподава Теория на Международните отношения в катедра Политилогия в СУ. От 1999 до 2008 г. е нейн ръководител. Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“. Автор е на множество анализи по вътрешна и международна политика.

Писател и политик. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност”, която присъда изтърпява в разни затвори и в концлагера Белене. Следва в Историко-филологическия факултет на СДУ на което следване слага край повторно осъждане на две години през 1962 г. Депутат от СДС (от квотата на БЗНС Н. Петков) в VII ВНС. Пише есета, разкази, статии и афоризми. Любовта към отечеството, както и нравствено-етичните проблеми са доминираща тема в творчеството му.

Български учен, писател и политик, съучредител на Съюза на демократичните сили. Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Пръв директор на вестник „Демокрация“. Член на Координационния съвет на СДС (1990 - 1991), заместник-председател на СДС до юли 1991 г. и председател на Централния избирателен клуб на СДС за изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. Депутат от СДС в Седмото ВНС, където създава и председателства комисията по демографска политика, закрита от следващото народно събрание. Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 – юли 1992). Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на „отлюспване“. Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност.

Юрист, адвокат по професия, политик и 2-ри президент на Република България, между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г. Роден е на 25 май 1952 г. в Пловдив. През 1990 г. става говорител на СДС в Пловдив, а през 1992 г. заема поста заместник-миистър на правосъдието. През 1994 г. е избран за депутат в 37-то Народно събрание. По време на неговия президентски мандат България подава официално молба за членство в НАТО и започва проговори за присъединяване към ЕС.

Доктор по Социология в Софийски университет, доцент по Социология, Социология на политиката, Социология на неравенствата. Занимава се с изследване на комунизма и национализма. Родена е на 20 септември 1956 г. в София. От 2007 г. е ръководител на Катедра Социология в СУ. Специализирала е в Германия, Белгия, Ирландия, Франция и Австрия.

Генерален директор на БНР. Роден е на 11 февруари 1953 г. в София. През 1976 г. постъпва в БНР. Оглавява радио “Експрес”, радио “99” и пресслужбата на БФС. След това ръководи спортната редакция на Би Би Ти. От май 2013 е генерален директор на БНР.

Режисьор и сценарист; професор в НАТФИЗ от 2008; член на Европейската филмова академия. Роден е през 1957 г. в гр. Провадия. От 2008 г. е професор в НАТФИЗ.

Министър на външните работи (2001 – 2005), председател на Комисията по външна политика на 40-то народно събрание на България (2005 – 2009), народен представител от Национално движение за стабилност и възход (2005 – 2009), председател на Комитета по прозрачност и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ, основател и председател на Атлантическия клуб в България.

Режисьор, сценарист и продуцент; режисьор на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, българска номинация за чуждоезиков филм към наградите „Оскар“.

Министър председател (1991); представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1997–1998); посланик на България в САЩ (1998–2001). Роден е на 31 март 1955 г. в София. Бил е председател на координациоония съвет на СДС. През 1991 г. съставя правителство на малцинството. След това е представител на България в ООН и посланик на България в САЩ. През 2010 г. е обявен за ръководител на постоянното представителство на ЕС в Грузия.

Разследващ журналист и документалист; разработва материали и е автор на книги по темата за Държавна сигурност; носител на редица отличия и награди. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер. През 1997 г. оглавява отдел “Вътрешна информация”, а през 2000 г. е специален кореспондент в “Демокрация”. В периода 2001-2209 г. е разследващ журналист във в. “Дневник”. През 2011 г. основава сайта desebg.com. Специализира в “Гардиън” и в Международния център по журналистика във Вашингтон.