РОЛЯТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО – СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ПО ВРЕМЕ НА ХОЛОКОСТА

29496261_1590803740972656_1134769229057228800_n

Серия открити уроци в 8 училища в страната с акцент върху историята и съдбата на българската еврейска общност, проведени от експерти и представители на спасената еврейска общност.

Историята на холокоста в България, подобно на темата за комунизма, е много противоречива и често политизирана, основана на липса на историческо познаване. Представително изследване, което направихме през 2014, показва че 93% от българите на възраст между 18 и 30 не знаят почти нищо за комунистическото минало.

На тази база можем да предположим, че броят на младите хора, които не са чували за спасяването на 48 000 български евреи от страшната им участ, и депортацията на 11343 от т. нар. "Нови земи" от Беломорска Тракия и Македония, е дори по-висок. Разговор с 10-ти и 11-ти клас в Карнобат, малък град на югоизточното черноморие, показа че за съжаление никой от тях не знае че в техния град се намира най-голямото еврейско гробище на Балканския полуостров. То е изоставено като много други места на памет. Контекста и фактите около спасяването на еврейската общност в България през 40-те години на миналия век не са добре познати, както би трябвало всъщност.

Непознаването на собствената история прави едно общество уязвимо, податливо на вътрешна и външна намеса и манипулация.

Навършването на 75 години от спасяването на българската еврейска общност от депортация през март 2018, беше възможност да организираме серия отворени уроци в няколко училища в страната, използвайки съвременни методи за преподаване на история.

С помоща на учители по история, училищни директори, Министерство на образованието и науката (МОН), Организацията на евреите в България "Шалом", проф. Албена Танева, образователната платформа Уча.се, екип от ученици от 134-то училище в гр. София и Американското посолство в България направихме 8 открити урока в различни училища и градове в страната.

Фокусирахме се върху добрия пример за спасяването на еврейската ни общност, основан на толерантност и мирно съжителство. Едновременно с това говорихме и за нелеката част от депортирането на 11343 души от "Новите земи". Преплитането на двата разказа се оказа поучителен урок за толерантност и не дискриминация в настоящето.

Нашият екип разработи съдържанието и методите на преподаване с помоща на проф. Алебна Танева, преподавател в департамент "Публична администрация" на Софийски университет.

За проекта избрахме градове със силна еврейска общност, разчитайки на местната история. За съжаление, в училищата, които посетихме в Дупница, Кюстендил, Пловдив, Кърджали и Велико Търново, установихме, че тя е много малко позната.

В допълнение, в навечерието на 75-тата годишнина от спасяването на българските евреи се включихме в организираната от МОН конференция за награждаване разработки по темата от национален конкурс за ученици.

Проектът приключи със среща в София на ученици и Хени Лорер - един от 48 000-те оцелели.

В момента сме в последен етап на изготвяне на план за урок и образователно видео като помощни материали по темата за учители в гимназиален етап.